Kweekly - вестник за критика, дебати и културни удоволствия, Брой 18, 24 май 2019 г.
Две издържани руски програми
Камерен ансамбъл „Силуети” в състав: Калина Митева (цигулка), Габриела Калоянова (виолончело), Лилия Жекова (пиано), Кристиян Калоянов (кларинет) с участието на Майк Перу (цигулка) и Кристиян Сугарев (виола). В програмата: Трио за цигулка, виолончело и пиано №№ 1 и 2 (Шостакович), Шест прелюдии за кларинет и пиано из оп. 34 (Шостакович-Калоянов), Увертюра по еврейски теми за струнен квартет, кларинет и пиано (Прокофиев) – 14 май, камерна зала „България”.
Младите от ансамбъл „Силуети” не си губят времето. С всяка своя програма се заявяват все по-категорично като можещи и търсещи инструменталисти, споени в естетически сговорен състав. Програмата им бе рамкирана от двете клавирни триа на Шостакович, фиксирали контрастни моменти от живота на композитора. Митева, Калоянова и Жекова изваяха два смислови портрета на гения. Първото трио, създадено от 16-годишния студент, звучи с някаква съдбовност, покорява с лиризма на темите, с енергията на порива, изненадва те с преходите от кантилената до балаганния тип „пробягвания”, за да успокои отново съзнанието с широка мелодична линия. Това ранно трио е в една част, Шостакович първоначално го е назовал „поема”. В тази посока бе и прочитът на състава – изпипано, с тишинен, но интензивен звук, издържано в една линия с внимателно фиксиране на характерните обрати във внушението.Техният ансамбъл не е банално синхронен, той се образува от комплицираното съчетание на ярки индивидуалности, всяка от които се нанася с достоверен принос в съвместния тонов разговор. Сложно е, дори много, изисква великолепен слух и мярка в приноса към ансамбъла. Във второто трио личният характер на прочита им бе категоричен – и в мелодичния конструкт, и в същностните драматургични преломи, в (много същностно за тях) работата с щриха, в „оглеждането” на формата, в гъстотата на напрежението (триото е сходно по характер с Осмата симфония на композитора). Много въздействащо, приковаващо!
Заедно с Майк Перу и Кристиян Сугарев, четиримата от „Силуети” поднесоха Прокофиевата увертюра по еврейски теми. За премиерата й композиторът пише в дневника си на 2 февруари 1920 г.: „Увертюрата звучеше извънредно приятно, понякога малко кресливо (за сведение на бъдещите изпълнители: кларинетът да не вика и да не се удря роялът)…” Е, на концерта кларинетистът Кристиян Калоянов, който е протагонист в увертюрата, с низ от остроумни музикални идеи използваше даденото от композитора, за да пресъздаде виталността през чувствителния и метаморфозиращ тембър. Интересни бяха и транскрипциите му на шест от 24 прелюдии за пиано на Шостакович – просветлена характерност, премерен хумор, забележителен инструментален почерк.
Екатерина Дочева