Silhouettes play Messiaen Silhouettes play Hindemith Silhouettes play Schostakovich Silhouettes play Schostakovich Silhouettes play Hindemith Silhouettes play Schostakovich

Source code and instructions at: Infinite Loop: Rotating Images Using jQuery (JavaScript) br/>by San Francisco WordPress website designers and developers - TrendMedia

Посетете нашата Facebook страница

Вестник „Култура”, Брой 11, 2015 г.

Мартенски музикални дни - I: Фестивалът с въображение

...Има драматургично въображение фестивалът „Мартенски музикални дни”! Програмата му ни „дръпна” от монументалната, дълго разказваща музика на Брукнер към лаконизма, гъстотата, концентрацията на израза и музиката на словото в концерта на младите музиканти от камерния Ансамбъл „Силуети”, създадени и ръководени от Венцеслав Николов, който е техен преподавател. Забележително конструирана програма, свързана с различен тип размишления и въжделения за прехода на човека от земното в отвъдното. Започнаха със световната премиера на „Ходът на времето” (2014) от Йордан Дафов, който, за радост, продължава да композира след дълго мълчание – удивителен тонов наратив с взривни емоционални полета. Учителят „мълви музика заедно със своите ученици” – Калина Митева, цигулка, Габриела Цветкова, виолончело, Лилия Жекова, пиано, Кристиян Калоянов, кларинет, и с чудесната Галя Симеонова, сопран. Структура, означена от редуващи се епизоди, всеки един от тях „наречен” за определен инструмент или комбинация, с различна експресивност, изразена чрез щрихи, динамика, сложна метрумна схема, темброва комбинаторика. И очарованието на женския глас, който се явява на сцената на два пъти – с градация в емоционалната изява. Силна, натоварена с послания музика! След нея изсвириха ансамблов аранжимент на много популярната Бахова вокална молитва „Komm süsser Tod” (Ела, сладка смърт), излъчваща духовност, смиреност и предопределеност. Последва „Лунният Пиеро” на Шьонберг със знаковото участие на Наталия Афеян, която, доколкото си спомням, е първата за България изпълнителка на шпрехщиме-партията в тази творба-символ на експресионизма – най-напред с диригент Алексей Измирлиев, а след това и с Димитър Манолов. Признавам, че отидох с известни опасения – от една страна, заради сравнително малкия опит на ансамбъла, от друга – заради риска на този тип реставрации на паметта. Получих щастливо опровержение. Ансамбълът показа най-качествена висока „игра” в трудната тонова плетеница, а Наталия Афеян бе просто фантастична с интонационните си метаморфози и контрастни обрати, с дозираната експресивност и интензивна актьорско присъствие, в които немският й език не бе цел, а абсолютно овладяно средство. Така „Пиеро” получи своя нов шанс да оживее в българска среда чрез много задълбоченото и много талантливо изкуство на „Силуетчетата”, както ги нарича водачът им Венцеслав Николов – млади хора, обречени да са влюбени в камерното изкуство.

Екатерина Дочева


Вестник „Култура”, Брой 8, 2013 г.

Почеркът на ансамбъл „Силуети”

Един новокръстен камерен ансамбъл се заявява в концертното ни пространство. „Силуети” е неговото име и четиримата музиканти, които са в него - Кристиян Калоянов (кларинет), Калина Митева (цигулка), Габриела Цветкова (виолончело) и Лилия Жекова (пиано) – са студенти по камерна музика на професор Венцеслав Николов. Преди две години писах за концерт, в който участваха тези бъдещи „силуетчета”, както ги нарече техният учител. Днес ги намирам за много повече въведени в тайнството на камерното музициране и завладяващи съзнанието на слушателя с качествата на своята ансамблова реторика. Излъчват непривична за възрастта си и практиката си увереност. Полезна увереност, която се аргументира и с възбуждащи вниманието находки в повечето композиции от програмата. Тук ще спра вниманието само на тези, които провокират съзнанието и които „съобщават” именно необикновеното в целенасочеността си развитие на младия състав. И ще започна най-напред със Седем багатели за кларинет и виолончело от Константин Илиев. „Обиграни” на сцена и в близкото минало, късната творба на българския класик на модерна този път прозвуча великолепно. Бе подчертана изящната съкровеност на композиторската лирика, изрисуваха прекъснатото дихание в бавната „серенадност” на шестата, артикулираха красиво, ненапрегнато, но подчертано релефно, токатните моменти. Точни музикантски жестове, функция на изградена чувствителност към съвременния звук в отгледана и развита форма. Забележително изпълнение на композицията, чийто първи изпълнител заедно с кларинетиста Петко Радев бе именно техният професор Венцеслав Николов няколко месеца преди смъртта на композитора.

Различният, задържащ вниманието слух към звуците на ХХ век се прояви в особения, но и логично изграден тембров дискурс в преработките на клавирни прелюди и фуги на Шостакович от Калоянов за кларинетно трио (заедно с цигулка и виолончело). Самите те са направени внимателно с онази простота, която най-трудно се постига и понякога се подценява – „едно съществено слово често пъти се приема в своята простота като несъществено”. Увлечението в проникването в тези пиеси се предаде и на публиката, която разбираше, че тук равнището надминава това на студентската продукция. Както и в Пасакалията от Хендел, претворена за цигулка и виолончело от норвежкия цигулар Йохан Халворсен, където Калина Митева и Габриела Цветкова демонстрираха рядко темброво „втъкаване”, функционален за изначалния стил звук в музикалното протичане и в трансформацията на текстовия материал. В поредицата „извънредност на постиженията” бих включила и Триото за кларинет, виолончело и пиано, оп. 11, от Бетовен. Ранната творба „говори” за удоволствието от съвместната игра, предадено автентично с лекота, която бих нарекла виртуозна, ако това определение вече съвсем не се бе опорочило в нашата преса. В такъв случай назовавам тази лекота в ансамбловото „изявление” сътворяваща и озарена от професионалния почерк на Калоянов, Митева и Лилия Жекова. Към родната камерна музикантска общност реално вече се е прибавила нова формация, изградена с талантливата всеотдайност на своя професор, който очевидно щедро раздава уникалния си професионален опит.

Екатерина Дочева


12.12.2012 г., гр. София

Ансамбъл „Силуети”

Проф. Венцеслав Николов

Кристиян и Габриела, Лили  и Калина… те  вече имат интересни артистични биографии – награди на престижни конкурси, запомнящи се творчески изяви. В програмите им са  Бетовен, Шуман, Брамс… Но и Месиен, Бритън и Прокофиев, Васил Казанджиев и Константин Илиев. Младите колеги смело посягат към предизвикалата толкова спорове музика на нашето време. 

През годините заедно откривахме и вечната хармония на класическите творби на Бах и Моцарт, търсехме съвременното им звучене, това, което ги прави толкова нужни за бързо променящия се свят… Разговаряме - за миналото и бъдещето, за честността и смелостта,  за нуждата ни от доброта. И за красотата, за дълбочината на истинската музика, без която и те - музикантите на бъдещето не могат да си представят света.

проф. Венцеслав Николов


08.10.2012 г., гр. София

Сериозната музика ли?... Ами да!

За концерта на камерен ансамбъл „Силуети”

Йордан Дафов, композитор и диригент

Необичайно многобройна публика на камерен концерт, в неделя вечер, 7 октомври, в залата на Музикалната академия. „Силуети” е названието на камерния ансамбъл, предизвикал толкова жив интерес. Те са студенти в класа по камерна музика на проф. Венцеслав Николов. В програмата има три големи творби от жанра - клавирни триа от Бетовен и Брамс, и квартет за цигулка, кларинет, виолончело и пиано от Хиндемит, следващи магистралната линия на немското музикално изкуство. Мъчна, сложна програма, като че ли не много за млади изпълнители, а и не за всяка публика. Но...
Най-напред Бетовен. Клавирно трио, оп. 1, до минор. Имал е право Йозеф Хайдн да каже на младия автор, че музиката на това трио е екстравагантна. Но пред нас се изправя още тук, с този оп. 1, истинският Бетовен в цял ръст. Богатство на музикални идеи, на хармонии, майсторско развитие и пропорции на мащабните форми. Странно произведение, което обаче загатва докъде ще доведе тая негова „екстравагантност“ през цялото музикално творчество на автора, та чак до последните квартети.
След него - Брамс - Трио за кларинет, виолончело и пиано, ла минор. Друг аромат, друга техника, особена, мрачна и дори малко необуздана романтична поетика. Сложна форма и трудно за изпълнение и овладяване емоционално съдържание.
Накрая - още една забележителна по своите мащаби конструкция - Квартет за цигулка, кларинет, виолончело и пиано от Паул Хиндемит. Виртуозна музикална форма, с кристално ясна и чиста мисъл и пропорции, блестяща от живот, енергия и великолепна фантазия.
Три наистина сложни, дълги и значителни творби. По своето многообразие, мащабност, богатство на музикални идеи и развитие могат да бъдат сравнени с три симфонии. Да, слушаме сякаш три симфонии тази вечер.

И с тази задача - тежка и доста обемна, младите музиканти Калина Митева, Габриела Цветкова, Кристиян Калоянов и Лилия Жекова се справят безупречно. Не само технически непринудено, овладяно, с изящество и замах, с хубав, премерен звук, но и с толкова дълбоко вникване във всяка партитура, в детайлите, гласоводенето, баланса и пропорциите на темпата и формата, с истинско разбиране за стил, мярка и усет за изграждане на всеки епизод поотделно и на творбите като цяло.
Музицират със самочувствие, увереност и лекота, с онзи ентусиазъм, присъщ на младостта, но и със завиден контрол над емоциите и поведението си. Виждаме и усещаме сериозността, но и удоволствието, с което свирят, вдъхновението и радостта от музиката и същевременно - скромност и всеотдайност. Колко много и хубави качества притежават тези млади хора!
Освен тях обаче, те са щастливи да имат и мъдрата подкрепа на своя учител. Класата на големия музикант Венцеслав Николов си казва думата и се проявява и в педагогическата му дарба. Той знае как да насочи учениците си в правилната посока, да оформи естетическия им вкус, да развие усета им за музициране като развитие и на формата въобще, и на детайлите в частност. Той знае и ги учи как да се снабдят самите те със средства и способи да откриват и анализират мотивите и идеите на автора. Нали това всъщност прави истинският учител и професор - да научи младите сами да търсят, откриват и постигат. За да изведат от мъртвите нотни знаци звучащите съкровища на музикалната мисъл, да им вдъхнат живот. Само тогава истинското изкуство напуска сцената, докосва слушателя и постепенно го завладява напълно.
Така се случва и сега - препълнената, притихнала зала, с най-разнообразна по вкусовете си публика, бива покорена от музиката и накрая избухва в искрен възторг и овации към нашите млади изпълнители от камерен ансамбъл „Силуети”.
В публиката сме малка група музиканти, но тяхното изкуство завладява и нас и се възхищаваме на тази младежка зрялост. Очаквахме да видим тук и други преподаватели, членове на академичното тяло. Не зърваме ни един... Не проявяват ли интерес към подобни концерти, защо не идват да чуят какво правят колегите и учениците им?

Маестро Йордан Дафов, композитор и диригент


19.04.2011 г., гр. София

Дълбоката класическа музика няма да изчезне в България!

Акад. Васил Казанджиев, композитор и диригент

Тази година Лазаровден беше ознаменуван с концерт (посветен на големия български композитор Лазар Николов), изнесен от студентите от класа по камерна музика на проф. Венцеслав Николов в голямата концертна зала на НМА. Многобройната публика очакваше с оправдан интерес изявата на младите инструменталисти Кристиян Калоянов (кларинет), Калина Митева (цигулка), Габриела Цветкова (виолончело) и Лилия Жекова (пиано). Те бяха изправени пред сериозното изпитание да преминат през „огъня и водата” на произведения от различни автори и епохи. И за щастие публиката не остана разочарована.

С учудваща за тяхната възраст зрялост и артистична освободеност студентите музицираха спонтанно и вдъхновено, което предизвика всеобщо възхищение и радост сред слушателите. Най-впечатляващо беше тяхното единомислие и верен усет за ансамблово свирене, което им позволи да изпълнят с почти пределна автентичност едно след друго седем произведения в различни и даже противоположни стилове, изразни средства и естетични направления. Умело подбраната програма с голям обхват от Бах до наши дни им предостави широки възможности за изява, което те превърнаха в блестяща демонстрация на музикантските си качества. Но всичко това би било немислимо без вещото ръководство и големия опит на техния професор Венцеслав Николов.

Този концерт е поредното доказателство, че възпитаниците на НМА притежават таланта, интелекта и амбицията да правят изкуство от висока категория. За мен това беше събитие, от което останах обновен и обнадежден, че сериозната, дълбоката класическа музика няма да изчезне в България.

акад. Васил Казанджиев, композитор и диригент