Силуети
Посетете нашата Facebook страница

Посетете нашия YouTube канал

Посетете нашия Instagram канал

www.въпреки.com, април 2017 г.

РЕФЛЕКСИИ: Венцеслав Николов и „Силуети” на бис
в Сити Марк Арт Център

„Музиката има цвят и цветовете - звуци. Всичко е просто различно проявление на едно и също нещо.” Този стих на Бистра Николова (из поетичния й сборник „Тефтерче”), поместен в програмата на първия концерт от цикъла на Венцеслав Николов и Ансамбъл „Силуети”, бе сякаш мотото, насочващо към своеобразието на цялата поредица по-различни вечери на камерната музика.

„НА БИС” бе озаглавен концертът – премиера на „сериозната музика” в програмата от разнообразни културни събития в многофункционалната зала на Сити Марк Арт Център (напълно преобразеното някогашно кино „Левски”). Необичайно начало, подхождащо като че ли по-скоро за финал на концертен цикъл. Но всъщност много подходящо като заинтригуващо и елегантно привличане на една по-широка, разнородна аудитория към света на камерното музициране. За това допринасяше и непринуденият словесен контакт с публиката - Венцеслав Николов естествено, с ведра усмивка въвеждаше своите слушатели и в самата идея на тези концерти, и в детайлите около някои от творбите, а всеки от „Силуетите” прочете по едно стихче от неговата авторска книга „На бис”, свързано със съответната следваща пиеса в програмата.

Венцеслав Николов и „Силуети” (Калина Митева - цигулка, Кристиян Калоянов - кларинет, Габриела Калоянова - виолончело, Лилия Жекова - пиано). Професорът, обграден от своите доскорошни студенти, вече израснали музиканти – четири силуета със собствена индивидуалност и творческа биография, споени в единен ансамбъл. И равностойни партньори на своя Учител.

Още прозвучаването на първото вглъбено Хенделово Ларго, последвано от изящните миниатюри на Купрен, Валентини, Вивалди, създадоха необикновена, ведра атмосфера, която веднага погълна публиката. В мъдро и с вкус подредената програма се редуваха различни камерни опуси, постепенно преминаващи във времето от Барока до ХХ век. Обединени около водещия благороден тембър на старинното виолончело („Матео Гофрилер” от 1726 г.), в единно емоционално дихание, със споен балансиран звук и изящна фраза Венцеслав Николов и „Силуети” поднасяха прочути популярни творби на Форе, Ибер, Владигеров, Бальозов, Чайковски, Рахманинов, Прокофиев, Барток… Изисканото им стилно изпълнение, с непосредствена, изявена артистичност, излъчваше и внушаваше и на публиката тяхното истинско удоволствие от музицирането заедно. И това превърна тази вечер в светъл духовен празник за всички в залата.

След което във втория концерт (22 април) ще последва очарованието на Моцартовите квартети, в интересно съчетание с част от неговото писмовно богатство. „Още като дете - чудо Моцарт пътува из цяла Европа, говори на всички европейски езици, знае латински, старогръцки (сам превежда рожденото си име Теофилус в Амадеус). Писмата му са винаги интересни и искрени, понякога забавни, говорят много за живота на наистина изключителния музикант… А да слушаш двата клавирни квартета и премиерата на Шестте ноктюрни в изпълнението на “Силуети” наистина си заслужава”, споделя проф. Николов.

И накрая, третият концерт от цикъла (на 20 май) ще изведе аудиторията до високата духовност на Бах - Сюитите за соло виолончело, части от които Венцеслав Николов ще свири наистина „по желание на слушателите”. А този необичаен формат вече предполага една подготвена, образована публика. „Правил съм това в Италия, в два концерта, на различни места, свирих шестте сюити. И за да не се чувства никой ощетен, свирих “на бис” докато имаше желаещи. Получените бележки бяха около 60 (!), а частите са “само” 36… Мисля, че и у нас има достатъчно интелигентни и любопитни хора. А и при съвременните възможности за информация, всеки би могъл да влезе в Интернет и да послуша малко преди концерта. Музиката на Йохан Себастиан Бах досега на никого не е навредила…”, казва музикантът.

Един концертен цикъл, чийто прозорлив цялостен замисъл би могъл да превърне постепенно, неусетно и най-неподготвения слушател в почитател на стойностната истинска музика. За да не се превърне високата музикална култура в потребителското ни съвремие в субкултура. За да се множат личностите, които се стремят към съхраняване и препредаване на високата духовност.

Проф. Анда Палиева


↑ Връщане в началото на страницата