Вестник „Култура”, Брой 42, 4 декември 2015 г.
Нов фестивал в София
Agitato ни развълнува, поне с първите си изяви... Наименованието на новия Софийски фестивал за камерна музика афористично и чисто по музикантски изразява намеренията на създателите му - Дуо „Колаж” и Ансамбъл „Силуети”. За петте вечери, вместени в 9 дни, организаторите - Сдружение "София - дух и култура", са избрали едно старо-ново място, което напоследък претендира за алтернативно "камерно" пространство в столицата - голямата зала на БАН. Ремонтиран и станал по-приветлив, макар с малка сцена, салонът на БАН е стратегически удобен за публиката, а и респектиращ за всеки, който познава историята на институцията. Смело е в днешно време да правиш фестивал на камерна музика и то с перспектива, макар и в малки мащаби, като знаем усилията на големите състави да поддържат съществувание и ниво. А камерното музициране винаги е приоритетно за музикантството и за елитарната публика.
Трябва да се изтъкне, че младите музиканти посвещават фестивала на 70-годишнината от края на Втората световна война (септември 1945), поради което за началото са избрали филмовата адаптация на "Военен реквием" от Бритън, реализирана през 1988 г. от Дерек Джарман с известни английски актьори и великия Лорънс Оливие, за когото това е последно участие във филм. Базата е историческият запис на Реквиема от 1963 с Галина Вишневская, Питър Пиърс, Дитер Фишер-Дискау, за които е писан, Лондонски симфоничен оркестър и Бах-хор под палката на самия Бритън. Темата за войната, страданията и смъртта, актуална до днес, очевидно силно вълнува и младите ентусиазирани инициатори на фестивала, в който всеки концерт има точно заявена тема и послания. Първият бе посветен на починалия неотдавна проф. Георги Бадев - незабравим музикант, вдъхновявал публиката десетилетия наред със забележителните си интерпретации на Бах, Моцарт, Брамс, Бетовен, Чайковски, Берг. Преди 7 години четирима състуденти от класа по камерна музика на проф. Венцеслав Николов, инспирирани от своя учител - и ментор до днес, се вдъхновяват от идеята да свирят заедно и формират Камерен ансамбъл "Силуети". Интересен състав: цигулка - Калина Митева, чело - Габриела Калоянова, пиано - Лилия Жекова и кларинет - Кристиян Калоянов. Характерна е мобилността им, т.е. свирят и в различни комбинации помежду си, което демонстрираха вечерта на 22 ноември. Звучаха Клавирен квартет от Моцарт - с настроение и финес, „История на войника” от Стравински в авторска транскрипция за кларинет, цигулка и пиано - сложната партитура претвориха с отношение, образност и театралност, и Трио за цигулка, чело и пиано от Брамс, в което най-ярко се откроиха единомислието и артистизмът им. Прозвучаха още и ефектната пиеса "Силуети" на Васил Казанджиев (импулс за името на ансамбъла) и Интермецо от Брамс - специален поклон пред проф. Бадев. "Силуети" вече не са само силуети, те рисуват собствен жизнен портрет - в звуков облик и духовен синхрон, благодарение на което стигат до стилни и въздействащи интерпретации.
"Пътят на душата" (24.11.) бе преминат много успешно от чудесното дуо "Колаж". Сопраното Нона Кръстникова и пианистката Мария Русева бяха подбрали песни със силни текстове (прекрасно е, че в общата програма бяха преведени). Те ни преведоха през тъгата и символиката на Момберт-Берг до упованието и вярата в Бог - стиховете на Гелерт-Бетовен. Най-ярките изпълнения на дуото бяха: "Кабаретни песни" на Бритън, наситени със страст, ритми и настроения, с гласово многоцветие и характерната за кабаретното пеене интонация, и "Шест духовни песни по Гелерт" на Бетовен. В тях, както и в Четири строги напева от Брамс, дуото демонстрира знание за стил и звукоизвличане, съответно на смисъла на думите. Нона Кръстникова вече умее да "прибира" обемния си глас и да търси нюанси чрез многообразие на динамики и тембри в единение с пианото; работила е старателно и върху артикулацията, за да пресъздаде точно смисъла на творбите. И ако в много ранните песни на Албан Берг имаше бълнуване и видения, а в "Поеми на кралица Мария Стюарт" на Шуман - страдание и смърт, то песните на Бетовен и Брамс прозвучаха като трансцендентни откровения, припомнящи в нашето объркано лошо време най-важни духовни ориентири и послания.
Боянка Арнаудова