Вестник „Култура”, Брой 11, 20 март 2015 г.

Мартенски музикални дни - I: Фестивалът с въображение

...Има драматургично въображение фестивалът „Мартенски музикални дни”! Програмата му ни „дръпна” от монументалната, дълго разказваща музика на Брукнер към лаконизма, гъстотата, концентрацията на израза и музиката на словото в концерта на младите музиканти от камерния Ансамбъл „Силуети”, създадени и ръководени от Венцеслав Николов, който е техен преподавател. Забележително конструирана програма, свързана с различен тип размишления и въжделения за прехода на човека от земното в отвъдното. Започнаха със световната премиера на „Ходът на времето” (2014) от Йордан Дафов, който, за радост, продължава да композира след дълго мълчание – удивителен тонов наратив с взривни емоционални полета. Учителят „мълви музика заедно със своите ученици” – Калина Митева, цигулка, Габриела Калоянова, виолончело, Лилия Жекова, пиано, Кристиян Калоянов, кларинет, и с чудесната Галя Симеонова, сопран. Структура, означена от редуващи се епизоди, всеки един от тях „наречен” за определен инструмент или комбинация, с различна експресивност, изразена чрез щрихи, динамика, сложна метрумна схема, темброва комбинаторика. И очарованието на женския глас, който се явява на сцената на два пъти – с градация в емоционалната изява. Силна, натоварена с послания музика! След нея изсвириха ансамблов аранжимент на много популярната Бахова вокална молитва „Komm süsser Tod” (Ела, сладка смърт), излъчваща духовност, смиреност и предопределеност. Последва „Лунният Пиеро” на Шьонберг със знаковото участие на Наталия Афеян, която, доколкото си спомням, е първата за България изпълнителка на шпрехщиме-партията в тази творба-символ на експресионизма – най-напред с диригент Алексей Измирлиев, а след това и с Димитър Манолов. Признавам, че отидох с известни опасения – от една страна, заради сравнително малкия опит на ансамбъла, от друга – заради риска на този тип реставрации на паметта. Получих щастливо опровержение. Ансамбълът показа най-качествена висока „игра” в трудната тонова плетеница, а Наталия Афеян бе просто фантастична с интонационните си метаморфози и контрастни обрати, с дозираната експресивност и интензивна актьорско присъствие, в които немският й език не бе цел, а абсолютно овладяно средство. Така „Пиеро” получи своя нов шанс да оживее в българска среда чрез много задълбоченото и много талантливо изкуство на „Силуетчетата”, както ги нарича водачът им Венцеслав Николов – млади хора, обречени да са влюбени в камерното изкуство.

Екатерина Дочева