Вестник „Култура”, Брой 8, 1 март 2013 г.
Почеркът на ансамбъл „Силуети”
Един новокръстен камерен ансамбъл се заявява в концертното ни пространство. „Силуети” е неговото име и четиримата музиканти, които са в него - Кристиян Калоянов (кларинет), Калина Митева (цигулка), Габриела Калоянова (виолончело) и Лилия Жекова (пиано) – са студенти по камерна музика на професор Венцеслав Николов.
Преди две години писах за концерт, в който участваха тези бъдещи „силуетчета”, както ги нарече техният учител. Днес ги намирам за много повече въведени в тайнството на камерното музициране и завладяващи съзнанието на слушателя с качествата на своята ансамблова реторика. Излъчват непривична за възрастта си и практиката си увереност. Полезна увереност, която се аргументира и с възбуждащи вниманието находки в повечето композиции от програмата. Тук ще спра вниманието само на тези, които провокират съзнанието и които „съобщават” именно необикновеното в целенасочеността си развитие на младия състав. И ще започна най-напред със Седем багатели за кларинет и виолончело от Константин Илиев. „Обиграни” на сцена и в близкото минало, късната творба на българския класик на модерна този път прозвуча великолепно. Бе подчертана изящната съкровеност на композиторската лирика, изрисуваха прекъснатото дихание в бавната „серенадност” на шестата, артикулираха красиво, ненапрегнато, но подчертано релефно, токатните моменти. Точни музикантски жестове, функция на изградена чувствителност към съвременния звук в отгледана и развита форма. Забележително изпълнение на композицията, чийто първи изпълнител заедно с кларинетиста Петко Радев бе именно техният професор Венцеслав Николов няколко месеца преди смъртта на композитора.
Различният, задържащ вниманието слух към звуците на ХХ век се прояви в особения, но и логично изграден тембров дискурс в преработките на клавирни прелюди и фуги на Шостакович от Калоянов за кларинетно трио (заедно с цигулка и виолончело). Самите те са направени внимателно с онази простота, която най-трудно се постига и понякога се подценява – „едно съществено слово често пъти се приема в своята простота като несъществено”. Увлечението в проникването в тези пиеси се предаде и на публиката, която разбираше, че тук равнището надминава това на студентската продукция. Както и в Пасакалията от Хендел, претворена за цигулка и виолончело от норвежкия цигулар Йохан Халворсен, където Калина Митева и Габриела Калоянова демонстрираха рядко темброво „втъкаване”, функционален за изначалния стил звук в музикалното протичане и в трансформацията на текстовия материал. В поредицата „извънредност на постиженията” бих включила и Триото за кларинет, виолончело и пиано, оп. 11, от Бетовен. Ранната творба „говори” за удоволствието от съвместната игра, предадено автентично с лекота, която бих нарекла виртуозна, ако това определение вече съвсем не се бе опорочило в нашата преса. В такъв случай назовавам тази лекота в ансамбловото „изявление” сътворяваща и озарена от професионалния почерк на Калоянов, Митева и Лилия Жекова. Към родната камерна музикантска общност реално вече се е прибавила нова формация, изградена с талантливата всеотдайност на своя професор, който очевидно щедро раздава уникалния си професионален опит.
Екатерина Дочева