Сайт „Културни новини”, 21 май 2015 г.
Концерт на Камерен ансамбъл "Силуети"
Светъл лъч в позагасналата културна действителност...
Отказах се от покровителствения тон и пожеланията, що се отнася до младите „Силуети”. Отдавна, от самото създаване на ансамбъла, следя проявите им и чувството на надежда при ранните им концерти, придружено от възхищение и очакване за успех, се превърна в уверена констатация на техния забележим, безспорен възход и израстване. Най-вече заради вещото око и подкрепа на техния професор и вдъхновител Венцеслав Николов.
Усъвършенстването на тези изпълнители е толкова значително, че вече им позволява да заемат достойно място в територията на сериозната музика у нас. Светъл лъч в позагасналата културна действителност, в която избуяват посредственост и фалшиви звезди...
Те, „Силуети”, имат своя публика, почитатели и ценители от различни възрасти, познавачи или любители, непредубедени слушатели или значими авторитетни музиканти, и получават, както и техният учител, все по-широко признание.
Това напомня за 60-те години, когато бяхме свидетели на великолепното появяване, например, на младия тогава Квартет „Димов”, на Софийски солисти на Васил Казанджиев или на Софийския камерен хор на Васил Арнаудов. Неизбежно сравнение - пак така, в днешно време „Силуети” привличат като нещо ново и действително стойностно, с ентусиазма на младостта, с вдъхновението и амбицията, с чувствителност, музикалност, достойнство и скромност.
Репертоарът им вече е в много разширени граници - от Бах, Хайдн и Моцарт. през Бетовен, Брамс, Хиндемит и Шостакович, та до Месиен, Шьонберг, Константин Илиев, Васил Казанджиев.
Така на 5 май чухме една отново разнообразно и интересно съставена програма - с Моцарт, Бетовен, Дворжак и Мартину. Изпълнена с присъщата им вече зрялост, увереност и вдъхновен подем. Макар и в условията на суха, неблагодарна и неприветлива акустика, в иначе симпатичната зала на БИАД. Само че, след първите няколко минути, слушателят (поне аз) престава да обръща внимание на тази сухота и се концентрира с удоволствие върху финеса, точността, благородния звук, безупречния ансамбъл, контрола на техника и емоции, вкуса и сериозността на изпълнителите - съчетание от младежка енергия и устрем, с умение и ясна мисъл.
В изпълнението на „Силуети” липсва онази вредна, преднамерена и дразнеща екзалтация, свидетелство за несръчност и лош вкус, която придава изкривен образ на музикалните идеи. Напротив, с отлично премерена емоционалност, оцветена с истинско творческо вдъхновение, те разкриват яснотата на формата и мисълта на автора, внушават на слушателя, който и да е той, красотата на прекрасно изпълнена музика и му донасят естествена душевна радост. Това ги прави вече много сериозни артисти и от „силуети” ги превръща в плътни, ярки фигури в един желан, мечтан пейзаж на българския музикален живот.
Маестро Йордан Дафов, композитор и диригент