www.въпреки.com, 16 октомври 2017 г.

РЕФЛЕКСИИ: Ансамбъл „Силуети” за най-малките

Пред бившето кино „Левски” се трупат майки с колички, деца тичат насам-натам, загрижени родители питат на касата: „На билета пише, че е за 2 възглавници, а ние сме трима…”. След малко публиката е вече в салона на Сити Марк Арт Център - децата сред възглавниците на пода, за възрастните отзад са оставени няколко реда столове. На сцената са струпани играчки, отзад роялът е с вдигнат капак - концертът може вече да започне. Надя, симпатичната водеща, е долу, при слушателите. Тя отваря „Шарената книжка” и сладкодумно започва да ни чете. Цигулката наднича към притихналите деца от балкона, птиченцето радостно чурулика. Отсреща, „на достатъчно разстояние”, е кларинетът с мелодията на котката. Ето, тя дебнешком приближава...

Героите от прочутата приказка на Прокофиев за Петя, за вълка и за победата на доброто ни повеждат към нашето пътешествие в света на музиката. Двата инструмента горе се надсвирват, а Надя е вече на сцената. Тя ни разказва за едно магаренце и то наистина се появява - ние не само го виждаме на екрана, но и чуваме в „Малкото бяло магаренце” на Жак Ибер как „копитцата ритмично цокат”. Даже пианото ни говори с гласа на магаренцето: „Ихаа, ихааа…”. Живописна, прекрасна творба. Незабелязано на сцената се е появило челото и запява. Звучи чудната мелодия на „Лебеда”, известната пиеса от „Карнавала на животните” на Сен - Санс. В акомпанимента на пианото чуваме и тихия ромон на вълните, а от тях надниква любопитно „Пъстървата” на Франц Шуберт. Оказва се, че Надя не само може увлекателно да разказва, но и прекрасно пее. Може би след много, много време нейна по-млада колежка ще си спомни за този концерт? Как, седнала сред възглавниците, за първи път е слушала истинска оперна певица…

Концертът продължава, а с приказката ни посещават все нови и нови герои. Музиката ни приканва и да потанцуваме, и ни приспива, и ни разказва истории: за полета на един прочут бръмбар, за войника и дявола, за пеещия часовник… Наистина, забележителен “Музикален момент” в живота на децата. С гениалната музика на миниатюрата на Шуберт завършва тази чудесна разходка из света на музиката, сигурно първият досег на най-малките с истинското изкуство.

Всички сме чували мъдрото изречение: „За децата се пише (свири, рисува) като за възрастни, само че по-добре.” Ами, да! Детето няма задръжките на възрастните. Докато се научи да се преструва, че му е интересно, минава време. На концерта, а особено след него, когато ги поканиха на сцената, децата и танцуваха, и тичаха, и се заиграваха с играчките. Но и с интерес разглеждаха инструментите, опитваха се да засвирят на пианото. Рядък миг на единство на залата и сцената, на артистите с публиката. Музикантите от „Силуети” Лилия Жекова, Калина Митева, Габриела и Кристиян Калоянови заедно с чудесната Надя Кондаклиева бяха изградили истински концерт-спектакъл, на сцената имаше изкуство, изкуство наистина сериозно, задълбочено. И това достигна до хората в залата. И въпреки понякога твърде активната детска публика, ние, публиката усетихме досега с гениалните творби на Моцарт, Шуберт, Брамс, Чайковски… бяхме наистина „на концерт”. В деня на музиката -1 октомври, в уютната зала на Сити Арт Марк Център имаше музика, много истинска музика. И надежда за бъдещето…

Проф. Венцеслав Николов